Село Байлово, родното място на класика на българската литература Елин Пелин се намира на изток от общинския център Горна Малина и на 43 км източно от София. Разположено е в западните гористи разклонения на Ихтиманска Средна гора. Писателят пише: „Моето родно село е разположено право срещу слънцето в едно красиво място, там, където Средна гора се отделя от нейната майка Стара планина и се упътва на изток…”
Байлово съществува от ХІІ в., като първоначално е било заселено малко по на юг, около параклиса „Св. Троица”. То просъществувало до 1792 г., до въстанието против турците, ръководено от българите мохамедани Мехмед Синаб и Дертли Мехмед.
Днешното село Байлово се е заселило на това място около 1815 г. Неговото начало поставя прадядото на Елин Пелин - Кара Станьо Иванов от Болчовската махала на с. Поибрене, Панагюрско.
Жителите с постоянен адрес са 251, а с настоящ – 418 (по данни на ГРАО към 20.07.2015 г.). Живеещите в селото без адресна регистрация са над 140 човека.
В Байлово се развива предимно растениевъдството, а животновъдството е западнало. Природните му дадености го правят привлекателно място за отдих и туризъм. В момента се строят къщи за гости, предстои изграждането на екопътеки.
Тук се намира родната къща-музей на Елин Пелин, в която е пресъздадена обстановката, в която са живеели байловчани през 18-ти и 19-ти век. Всеки прекрачил прага на къщата се докосва до атмосферата, в която е творил писателят.
Привлекателен обект е и Дом-паметникът „Елин Пелин”, където на първия етаж е изложена експозицията „Живот и творчество на Елин Пелин”, а на втория етаж се помещава НЧ „Елин Пелин – 1922”, което предлага на малки и големи достъп до информация, електронни услуги, богат библиотечен фонд, урежда културните мероприятия в Байлово. Домакин и съорганизатор е на Регионалния фестивал “Който се смее, дълго живее”, провеждан всяка година на 1 април, на юбилейни годишнини от рождението и от смъртта на Елин Пелин и др.
В центъра на селото е църквата „Св. Св. Кирил и Методий” – паметник на културата, паркът за отдих и спорт, а край местния извор - рибарник с чиста изворна вода и прясна жива риба.
Уникална е природата и около параклиса „Св. Никола” в местността Калугерица, на 8 км източно от Байлово. Там, под пътя за Смолско, са Манастирските пещери. При една от пещерите древните жители са изсекли специална площадка, откъдето са имали идеални условия за наблюдение на Луната. Още личат пробити почти квадратни дупки, които са свързвали визуално пещерите с небето и площадката за наблюдение. Във вътрешността на пещерата археолозите са разкрили около 240 изображения.
Една от теориите е, че това е древно съоръжение (VІ – V хил. пр. Хр.), което е било използвано като „астрономическа обсерватория" за наблюдения на видимите небесни тела - Слънцето, Луната и звездите. Няма изградена туристическа инфраструктура.
Личности:
Димитър Иванов Стоянов – Елин Пелин (1877 – 1949) – български писател
Д-р Иван Велков Иванов (1881 – 1958) - български археолог, директор на Народния археологически музей от 1938 до 1944 г., баща на археолога проф. Велизар Иванов Велков
